Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Да покориш лорд
Да покориш лорд

Да покориш лорд

Категория: Промо Производител: Ибис SKU:
Моля, първо изберете разновидност.
14,90 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност

„Лорд Николас е същински образец на мъжествеността. А очите му, скъпи читателки... Толкова сини!“ - „Перли и пелерини“, дамско списание, юни 1823 г.

Набеден от популярно дамско списание за най-желания ерген, лорд Николас Сейнт Джон става обект на неуморно преследване от страна на всички дами от висшето общество, мечтаещи за съпруг. И когато му се предоставя възможност да се измъкне, той тутакси се възползва – само за да се озове на пътя на най-твърдоглавата и дяволски привлекателна жена, която някога е срещал в живота си!

Дъщеря на благородник, известен сред обществото като Графа прахосник, лейди Изабел Таунзенд има прекалено много тайни и твърде малко пари. Макар че през годините се е научила сама да се грижи за себе си, неотдавнашната кончина на баща ? я оставя объркана и нуждаеща се от помощ, за да защити рожденото право на малкия си брат. А греховно красивият и безкрайно желан за съпруг лорд Николас би могъл да се окаже ключът за разрешаването на всичките ? проблеми.
Но младата дама трябва да бъде нащрек и да не прави нищо безразсъдно... като например да се влюби безумно и страстно.

ОТКЪС:

"Лейди Изабел Таунзенд стоеше в опърпания салон за гости на единствения дом, който познаваше, напразно опитвайки се да заглуши бученето в ушите си. Присви очи и се втренчи в бледия хилав мъж, който стърчеше насреща ѝ.
– Моят баща ви е изпратил?
– Точно така.
– Бихте ли повторили последното, което казахте?
Сигурно неправилно бе чула думите, изтърколили се от устата на неканения гост.
Мъжът се усмихна. При вида на тази усмивка върху безличното непривлекателно лице Изабел усети неприятно присвиване в стомаха.
– Разбира се - провлечено изрече той и думите увиснаха помежду им във внезапно станалото прекалено тясно помещение. – Ние сме сгодени.
– И под ние... разбирам, че имате предвид...
– Вас. И мен. Ние ще се оженим.
Младата жена поклати глава.
– Извинете, а вие сте...?
Той замълча, явно не особено щастлив от тази липса на внимание от нейна страна.
– Аспертън. Лайънел Аспертън.

Изабел мислено си отбеляза, че по-късно ще се опита да преглътне злополучното име. Понастоящем трябваше да се справи с неговия носител. Който не изглеждаше особено надарен умствено. Разбира се, тя отдавна бе установила, че познайниците на баща ѝ рядко можеха да се похвалят изобщо с наличието на някакъв ум.
– И как така двамата сме се сгодили, господин Аспертън?
– Аз ви спечелих.
Изабел затвори очи, заповядвайки си да запази спокойс-твие. Да сподави гнева и болката, надигнали се при тези думи. Които винаги се надигаха при въпросните думи. Отново срещна празния му поглед.
– Спечелили сте ме?
Натрапилият се жених дори не прояви благоприличието да се засрами.
– Да. Вашият баща ви заложи.
– Естествено, че го е направил - рязко и раздразнено издиша Изабел. - Срещу колко?
– Сто паунда.
– Е, това е повече от обичайното.

Аспертън не обърна внимание на загадъчните думи и пристъпи с една крачка по-близо до нея. Този път към усмивката му се добави нахална самоувереност.
– Аз спечелих играта. Вие сте моя. По право. - Протегна ръка и плъзна пръст надолу по бузата ѝ. Снижи глас до шепот и додаде: – Мисля, че и двамата ще бъдем доволни.
Младата жена остана неподвижна, с огромно усилие на волята сдържайки треперенето си.
– Аз не съм толкова сигурна.
Той се наклони и Изабел се вцепени за миг при близостта на устните му - червени и влажни. Отдръпна се, изпълнена с отчаяното желание да бъде по-далече от него.
– В такъв случай се налага да ви убедя в противното - изрече Аспертън.
Тя се предпази от докосването му и нежеланата близост, като постави един стар протрит стол между тях. Очите на мъжа заблестяха и той я последва, опитвайки се отново да я приближи.
Преследването му харесваше.
Налагаше се да сложи край на това. Незабавно.
– Боя се, че напразно сте изминали толкова дълъг път, господин Аспертън. Виждате ли, аз отдавна съм пълнолетна. Моят баща... - тя замълча за миг, сякаш тези думи бяха оставили отвратителен вкус в устата ѝ - би трябвало да прояви по-голямо благоразумие, а не да ме залага. Това никога не се е получавало. Със сигурност няма да стане и сега.

Мъжът застина и се опули насреща ѝ.
– Той е правил това и преди?
Прекалено много пъти.
– Да разбирам ли, че според вас да заложиш веднъж единствената си дъщеря е почтена игра, но да го правиш многократно някак си уязвява вашите чувства?
Ченето на Аспертън увисна.
– Ама, разбира се!
Изабел изгледа с присвити очи така наречения си годеник.
– И защо?
– Защото е знаел, че в крайна сметка няма да може да изпълни залога!
Мъжът определено беше сред близките познайници на баща ѝ.
– Да. Това очевидно е основателна причина, че от тази работа нищо няма да излезе - заключи сухо Изабел, рязко се извърна кръгом и отвори широко вратата. – Опасявам се, господин Аспертън, че вие сте седмият мъж, пристигнал тук, за да ме обяви за своя годеница. - Не можа да сдържи усмивката си при вида на изумлението му. – И ще бъдете седмият мъж, който ще напусне Таунзенд Парк неженен.
Аспертън беззвучно отваряше и затваряше уста - месестите му устни напомниха на Изабел за останала на сухо риба.
Започна да брои.
Винаги избухваха, преди да е достигнала до пет.
– Така няма да стане! Обещаха ми съпруга! Дъщеря на граф!
Гласът му стана носов, после писклив, също като на отвратителните безделници, които винаги се влачеха с баща ѝ.
Не че бе виждала баща си през последните пет-шест години.
Скръсти ръце пред гърдите си и дари разярилия се мъж с най-съчувствения си поглед.
– Предполагам, че той е намекнал и за значителна зестра?
Очите му светнаха, сякаш най-после бе проумял.
– Съвсем вярно.

На Изабел почти ѝ дожаля за нещастника. Почти.
– Е, боя се, че нищо подобно няма. - Аспертън смръщи вежди. – Желаете ли чаша чай?
Тя търпеливо изчакваше, докато ръждясалите колелца в мозъка на госта ѝ бавно се завъртят.
– Не! - избухна той. – Не желая чай! Дойдох тук за съпруга и кълна се в Бог, ще си тръгна с такава! С вас!
Опитвайки се да запази спокойствие, Изабел въздъхна и изрече:
– Много се надявах да не се стигне до това.
При тези думи гърдите му се издуха, очевидно не разбрал смисъла на думите ѝ.
– Не се съмнявам, че сте се надявали. Но аз няма да напусна тази къща без съпругата, която ми беше обещана! Вие ми принадлежите! По право!
И Аспертън се хвърли към нея. Винаги го правеха. Тя отстъпи настрани и той излетя през отворената врата в коридора.
Където жените го очакваха.
Изабел го последва, наблюдавайки как той се втрещи при вида на трите жени, изправени там подобно на отлично обучени войници, като защитна стена между него и входната врата. Навярно злополучният кандидат-съпруг никога досега не бе виждал такива жени.
Разбира се, той никога нямаше да разбере, че всъщност гледа три жени, преоблечени като мъже.
Изабел вече бе установила, че обикновено хората виждаха това, което искаха да видят.
Гледаше как погледът му се премести от готвача, към коняря и накрая се спря върху иконома.
Той се извърна към Изабел.
– Какво означава това?
Конярят шляпна камшика по бедрото си и звукът накара Аспертън да трепне.
– Никак не ни се нрави, че повишавате глас на дамата, сър.
Изабел видя как адамовата ябълка на тънката му шия подскочи.
– Аз... аз...
– Е, очевидно е, че не сте джентълмен, съдейки по това как излетяхте от тази стая - посочи готвачът към салона с голямата тежка точилка.

Аспертън отново погледна към Изабел, но тя само леко сви рамене.
– Със сигурност не сте искали да се нахвърлите на лейди Изабел по този начин.
Думите бяха произнесени от иконома, облечен в идеално изгладена униформа, с безупречно стегната вратовръзка, лениво оглеждащ острието на сабята, която държеше. Изабел с всички сили се стараеше да не гледа към празното място на стената, където обикновено висеше древната - и навярно абсолютно тъпа - сабя.
Те наистина имаха склонност към драматизъм.
– Аз... не!
Последва продължително мълчание, докато Изабел чакаше капчиците пот да избият върху веждите на господин Аспертън. Наблюдава известно време как гърдите му забързано се повдигат и спускат, докато накрая реши да се намеси:
– Господин Аспертън тъкмо си тръгваше - побърза услужливо да обясни тя. – Нали така, сър?
Той нервно кимна, неспособен да откъсне поглед от камшика на Кейт, бавно описващ заплашителни кръгове.
– Да... тъкмо си тръгвах.
– Не мисля, че той ще се върне. Нали така, сър?
Мъжът дълго остана безмълвен. Кейт пусна мекия кожен камшик на пода и внезапното движение го изтръгна от транса му."

Да покориш лорд

Да покориш лорд

14,90 лв. В наличност
Стара цена:
Спестяваш:
Няма наличност
Да покориш лорд
Да покориш лорд
„Лорд Николас е същински образец на мъжествеността. А очите му, скъпи читателки... Толкова сини!“ - „Перли и пелерини“, дамско списание, юни 1823 г.Набеден

Ибис

2020-06-10T09:32:46+03:00
14.90 14.90 BGN 1
100 100 KGM
() 14.90 BGN Промо In Stock N/A
Сравнение на продукти