Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Откъс от Коледа в Силвър Фолс

Nov/25/2020

Откъс от Коледа в Силвър Фолс

Откъс от Коледа в Силвър Фолс, предоставен от издателство Хермес.

Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше и от гостите на хотела, беше уютно и топло и вече се усещаше празничната атмосфера. Главната къща беше автентична и включваше салон, дневна, кухня, просторна трапезария, където всяко лято баба й провеждаше много сватбени тържества – поне докато декорите не започнаха да се износват и търсенето не намаля, – и помещенията, в които семейството се настаняваше. Салонът, дневната и трапезарията бяха отворени за гостите през по-голямата част от годината. 

 Кедровото стълбище на входа вече беше украсено с богато падащи гирлянди и червени панделки. На помощните масички в дневната и извън нея бяха аранжирани ментови свещи и коледни звезди върху ръчно избродирани от бабата на Скарлет покривчици с бодлив джел и горски плодове. Борови и елови клонки красяха рояла в ъгъла. Наситеният аромат на тиквен пай и сос от червени боровинки закачливо си проправяше път от кухнята през имела и изпълваше дневната, където огънят в камината весело танцуваше за семейството и гостите на хотела. Скарлет спря и затаи дъх – искаше да запомни този момент. (...)
Скарлет облече палтото си и излезе. Вледеняващият повей навън веднага я накара да обърне глава към хотела. Тъй като от ноември до март гостите на „Белите дъбове“ бяха малко, широките веранди бяха затрупани със сняг. Скарлет се радваше, че баща й и чичо й Джо са тук сега и ще ги разчистят. Хотелът беше разположен на върха на планинско възвишение и повечето пътища до него, с изключение на онзи, който водеше до Силвър Фолс, бяха ледени и хлъзгави, понеже не се чистеха. 
Скарлет влезе набързо в пикапа и се зарадва на остатъчната топлина от пътуването им дотук. Тя извади визитката от джоба си и погледна номера. Зрънце надежда, че може би ще има обхват, я накара да извади телефона си. За съжаление, нямаше, и тя се отказа. Пак щеше да опита, когато стигнеше в града. (...)
Скарлет пусна старото радио на станция, по която звучаха коледни песни. Беше щастлива, че разполага с време за себе си. Срещата с баба й се отрази добре. Празничната атмосфера щеше да прогони притесненията, че могат да изгубят хотела поне за малко. Но тя искаше да ги прогони завинаги и тази визитка беше единствената й надежда. 
Тя можеше да кара пикапа и насън, стига времето да го позволява. Маневрирането в снега обаче все още не й се удаваше толкова лесно, колкото на баща й. Стискаше кормилото здраво с двете ръце и единственият път, в който го отпусна, бе, когато трябваше да превключи, като се напрегна с все сили да стигне съединителя с крака си. И все пак, след толкова години практика, бе станала по-добра.
  Старите фенери на верандата на магазина бяха окичени със зеленина и сребристи панделки. На стъклената врата беше закачен коледен венец от смърч с бели лампички, които светеха като звезди в лятно небе, а в средата му беше вплетен малък капан за сънища. Зад касата беше Ато Харис. Ато беше съкратено от Атохи и значеше „гора“ на чероки. Семейството му се беше преместило тук от Мисисипи преди три поколения и държеше магазина, който не затваряше никога, освен на Коледа. 
Ато обслужваше клиент, когато Скарлет влезе. Лъскавата му черна, права коса, която обикновено връзваше отзад, тази вечер беше пусната. Още щом я видя, в топлите му кафяви очи се прочете радост. 
Скарлет взе бутилка мляко и масло от хладилната витрина и се отправи към касата. Зарадва се, когато видя масата зад Ато. По нея все още личаха следите от работата му. Дървената й повърхност беше потъмняла от глината, с която извайваше керамичните си саксии. Правеше ги толкова съвършени и гладки, че на допир се усещаха като стъкло. До масата имаше две ратанови кошници, пълни с декоративни камъчета, с които украсяваше саксиите. Веднъж й беше казал, че занаятчийството му помага да намери баланса в себе си в този шумен свят. Тя често го сварваше да плете ратан тогава, когато нямаше клиенти. Не се чуваше никакъв друг звук. Никаква музика. Само лекото пукане от чупенето и вплитането на ратана. 
– Здравей, госпожице Скарлет – поздрави я той с приятно дрезгавия си, плътен глас. – Радвам се да те видя в града. Надявам се, че си довела цялото семейство с теб. 
– Всички са тук – отвърна тя.
Приятелското му отношение й навя носталгия по детските години, когато ходеше да плува във водопадите и идваше боса и още с мокра коса накрая на деня в магазина с шепа стотинки, за да си купи от евтините бонбонки на касата. Той винаги й даваше един-два безплатно. 
А то маркира продуктите й и ги сложи в чанта, като пусна и два ръчно рисувани разделителя за книги, изработени от тънко дърво.
– Надявам се през празничните дни да намериш време да дишаш, почетеш и се отдадеш на спокойствието – каза й той и й подаде чантата. 
– Аз също – отвърна тя и му се усмихна, взе си довиждане и излезе. 
Скарлет се качи в пикапа, остави чантата на седалката до себе си и запали двигателя, за да затопли возилото. Тя се замисли над пожеланието на Ато да се отдаде на спокойствието. Нямаше начин да бъде спокойна, докато не е сигурна, че има солиден план за хотела. Извади телефона си и визитката на Чарлс Брайънт. Имаше две чертички обхват – добър знак. Пое дълбоко дъх и набра номера. 
Още цитати:

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Цитати от книги

Цитати от книги

Откъс от Коледа в Силвър Фолс

Откъс от Коледа в Силвър Фолс

Откъс от Коледа в Силвър Фолс, предоставен от издателство Хермес.Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше Откъс от Коледа в Силвър Фолс, предоставен от издателство Хермес.Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше 2021-01-13T14:15:23+02:00 Откъс от Коледа в Силвър Фолс

<p><span style="font-size: 12pt;"><span face="arial" style="font-family: arial;">Откъс от<span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/koleda-v-silvar-fols" target="_blank" rel="noopener">&nbsp;</a></strong></span></span><span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/koleda-v-silvar-fols" target="_blank" rel="noopener">Коледа в Силвър Фолс</a></strong></span>, предоставен от издателство Хермес.</span></p> <blockquote> <p><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Снегът навън продължаваше да вали и натрупва, но в голямата дневна, която се използваше и от гостите на хотела, беше уютно и топло и вече се усещаше празничната атмосфера. Главната къща беше автентична и включваше салон, дневна, кухня, просторна трапезария, където всяко лято баба й провеждаше много сватбени тържества &ndash; поне докато декорите не започнаха да се износват и търсенето не намаля, &ndash; и помещенията, в които семейството се настаняваше. Салонът, дневната и трапезарията бяха отворени за гостите през по-голямата част от годината.&nbsp;</span></p> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">&nbsp;Кедровото стълбище на входа вече беше украсено с богато падащи гирлянди и червени панделки. На помощните масички в дневната и извън нея бяха аранжирани ментови свещи и коледни звезди върху ръчно избродирани от бабата на Скарлет покривчици с бодлив джел и горски плодове. Борови и елови клонки красяха рояла в ъгъла. Наситеният аромат на тиквен пай и сос от червени боровинки закачливо си проправяше път от кухнята през имела и изпълваше дневната, където огънят в камината весело танцуваше за семейството и гостите на хотела. Скарлет спря и затаи дъх &ndash; искаше да запомни този момент. (...)</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Скарлет облече палтото си и излезе. Вледеняващият повей навън веднага я накара да обърне глава към хотела. Тъй като от ноември до март гостите на &bdquo;Белите дъбове&ldquo; бяха малко, широките веранди бяха затрупани със сняг. Скарлет се радваше, че баща й и чичо й Джо са тук сега и ще ги разчистят. Хотелът беше разположен на върха на планинско възвишение и повечето пътища до него, с изключение на онзи, който водеше до Силвър Фолс, бяха ледени и хлъзгави, понеже не се чистеха.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Скарлет влезе набързо в пикапа и се зарадва на остатъчната топлина от пътуването им дотук. Тя извади визитката от джоба си и погледна номера. Зрънце надежда, че може би ще има обхват, я накара да извади телефона си. За съжаление, нямаше, и тя се отказа. Пак щеше да опита, когато стигнеше в града. (...)</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Скарлет пусна старото радио на станция, по която звучаха коледни песни. Беше щастлива, че разполага с време за себе си. Срещата с баба й се отрази добре. Празничната атмосфера щеше да прогони притесненията, че могат да изгубят хотела поне за малко. Но тя искаше да ги прогони завинаги и тази визитка беше единствената й надежда.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Тя можеше да кара пикапа и насън, стига времето да го позволява. Маневрирането в снега обаче все още не й се удаваше толкова лесно, колкото на баща й. Стискаше кормилото здраво с двете ръце и единственият път, в който го отпусна, бе, когато трябваше да превключи, като се напрегна с все сили да стигне съединителя с крака си. И все пак, след толкова години практика, бе станала по-добра.</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">&nbsp; Старите фенери на верандата на магазина бяха окичени със зеленина и сребристи панделки. На стъклената врата беше закачен коледен венец от смърч с бели лампички, които светеха като звезди в лятно небе, а в средата му беше вплетен малък капан за сънища. Зад касата беше Ато Харис. Ато беше съкратено от Атохи и значеше &bdquo;гора&ldquo; на чероки. Семейството му се беше преместило тук от Мисисипи преди три поколения и държеше магазина, който не затваряше никога, освен на Коледа.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> Ато обслужваше клиент, когато Скарлет влезе. Лъскавата му черна, права коса, която обикновено връзваше отзад, тази вечер беше пусната. Още щом я видя, в топлите му кафяви очи се прочете радост.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> Скарлет взе бутилка мляко и масло от хладилната витрина и се отправи към касата. Зарадва се, когато видя масата зад Ато. По нея все още личаха следите от работата му. Дървената й повърхност беше потъмняла от глината, с която извайваше керамичните си саксии. Правеше ги толкова съвършени и гладки, че на допир се усещаха като стъкло. До масата имаше две ратанови кошници, пълни с декоративни камъчета, с които украсяваше саксиите. Веднъж й беше казал, че занаятчийството му помага да намери баланса в себе си в този шумен свят. Тя често го сварваше да плете ратан тогава, когато нямаше клиенти. Не се чуваше никакъв друг звук. Никаква музика. Само лекото пукане от чупенето и вплитането на ратана.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> &ndash; Здравей, госпожице Скарлет &ndash; поздрави я той с приятно дрезгавия си, плътен глас. &ndash; Радвам се да те видя в града. Надявам се, че си довела цялото семейство с теб.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> &ndash; Всички са тук &ndash; отвърна тя.</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> Приятелското му отношение й навя носталгия по детските години, когато ходеше да плува във водопадите и идваше боса и още с мокра коса накрая на деня в магазина с шепа стотинки, за да си купи от евтините бонбонки на касата. Той винаги й даваше един-два безплатно.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"> А то маркира продуктите й и ги сложи в чанта, като пусна и два ръчно рисувани разделителя за книги, изработени от тънко дърво.</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">&ndash; Надявам се през празничните дни да намериш време да дишаш, почетеш и се отдадеш на спокойствието &ndash; каза й той и й подаде чантата.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">&ndash; Аз също &ndash; отвърна тя и му се усмихна, взе си довиждане и излезе.&nbsp;</span></div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;">Скарлет се качи в пикапа, остави чантата на седалката до себе си и запали двигателя, за да затопли возилото. Тя се замисли над пожеланието на Ато да се отдаде на спокойствието. Нямаше начин да бъде спокойна, докато не е сигурна, че има солиден план за хотела. Извади телефона си и визитката на Чарлс Брайънт. Имаше две чертички обхват &ndash; добър знак. Пое дълбоко дъх и набра номера.&nbsp;</span></div> </blockquote> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"></span>Още цитати:</div> <div> <p class="_h2"><span style="text-decoration: underline; font-size: 12pt;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/article/nay-pronicatelnite-citati-na-djordj-oruel-ot-knigata-1984-g" target="_blank" rel="noopener">Цитати на Джордж Оруел от книгата &nbsp;1984 г.</a></strong></span></p> </div> <div><span face="arial" style="font-family: arial; font-size: 12pt;"></span></div> <p><span face="arial" style="font-family: arial;"></span></p>

Сравнение на продукти