Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Откъс от Девети на Добри Божилов

29.11.2022 11:52:15

Откъс от Девети на Добри Божилов

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Откъси

Откъси

Откъс от Девети на Добри Божилов

Откъс от Девети на Добри Божилов

Пролог- Ти си предател, а аз съм патриот - каза Едната.- И защо да е така? – попита Другата.- Защото ти последва Наполеон, а аз се борих с него - каз Пролог- Ти си предател, а аз съм патриот - каза Едната.- И защо да е така? – попита Другата.- Защото ти последва Наполеон, а аз се борих с него - каз 2022-11-29T11:57:54+02:00 Откъс от Девети на Добри Божилов

<div class="modal-body"> <div class="scrollbar"> <p><span style="font-size: 12pt;">Откъс от <span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/deveti" target="_blank" rel="noopener">Девети, Добри Божилов</a></strong></span></span></p> <h1><span style="font-size: 12pt;">Пролог</span></h1> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ти си предател, а аз съм патриот - каза Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- И защо да е така? &ndash; попита Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Защото ти последва Наполеон, а аз се борих с него - каза Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Когато се върне императорът, аз ще стана патриотът, а ти &ndash; предателят - отвърна Другата. След това минаха на следващата пиеска.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">*</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Какво ми говориш за тоя социализъм? Дори едни банани не можахте да докарате на народа - каза Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- А дядо ти преди девети септември колко банани е ял? &ndash; отвърна Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Това е друго. Тогава не е имало хладилници и кораби, които да ги докарат - обясни Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- На Запад имаше, във Франция и Германия имаше банани - каза Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Но България нямаше хладилници - каза Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Виждаш ли, проблемът е, че социализмът построи кораби и хладилници и така създаде проблема с бананите - отвърна Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Както и да го въртите комунистите, провалихте се, нямаше банани - каза отново Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Всъщност, имаше &ndash; магазините бяха пълни и с банани, и с портокали, дори с ананаси. Отиваш и си купуваш - каза Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ама това бяха показните магазини. Там беше скъпо и ги правеха само за да се хвалят пред чуждите посланици - каза Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Днес всички магазини са с цените на показните. Няма нито един &bdquo;Плод и Зеленчук&ldquo; с ниски цени. Всичките магазини са показни и затова е пълно с банани и портокали. Направи днес един евтин магазин и ще видиш колко време ще има банани в него - отвърна Другата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">*</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">На едни избори в началото на XXI век се коалираха &bdquo;македонците&ldquo; и &bdquo;земеделците&ldquo;. Свидетели твърдят, че на вечерната софра, каквато има на всяка предизборна кампания, едните вдигали наздравици: &bdquo;А, наздраве за Стамболийски&ldquo;, а другите: &bdquo;А, наздраве че утрепахме Стамболийски&ldquo;... Това беше към осемдесет-деветдесет години след Стамболийски.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- И защо сега моите и твоите хора толкова воювахме едни с други? &ndash; попита Едната.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- По-важният въпрос е защо това ще продължава и в бъдеще, и Онзи Горе засега не мисли да ни каже? - отвърна Другата душа.</span></p> <h1><span style="font-size: 12pt;">1. Зоя</span></h1> <p><span style="font-size: 12pt;">- Дунчее, Дунчее, кака Зоя си дойде... - извика малката Нена &ndash; Кака Зоя си идва, на площада е, сега ще убие фашистите.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Йорданка вдигна поглед към детето и остави кофата до кладенеца. Войната явно бе свършила. И те бяха победили. Тя, братята й партизани, или поне тия, дето доживяха, ремсисти и бунтовници, ятаци, та и самата Зоя &ndash; най-смелата сред каките в рода, а мнозина считаха &ndash; и сред батковците. Дунчето бе най-малкото дете, едва петнайсетгодишна, та не можа да стане партизанка. Но помагаше, носеше храна в гората и криеше братята си от жандарите.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Малката Нена бе едно нещастно дете. Изключително бедна, както и Дунчето. Майка й &ndash; прислуга на богатите с мизерно заплащане. Точно като сръчната и веща във всичко майка на Дунчето. Майка и на лудите глави, дето хванаха Балкана, та навлякоха безброй беди на тия, дето останаха.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Сега всичко бе свършило, поне мнозина се надяваха на това. Но както двама от братята на Дунчето, така и бащата на Нена не го бе доживял. Убиха го в затвора. Фашистите. А той дори не беше партизанин, нито ятак. Земеделец беше, ама много говореше. И като насред войната обяви и Хитлер и царя за предатели, и каза че слушал английското радио, дето говорило истината, та насред войната го прибраха, понабиха го, и той издъхна. Ако Дунчето и кака й не обичаха фашизма, защото вярваха в нещо друго, то Нана го мразеше така, както едно дете може да мрази убиеца на баща си.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Айде, Нено, отиваме при кака Зоя.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Отиваме при Зоя, отиваме при Зоя, там има много хора, всички я прегръщат, не можем стигна до нея. Ама ти си й любимата сестричка, теб ще те пуснат. Ще вземеш и мен...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Взимам те, айде.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Площадът бе препълнен с хора. Повечето бяха обикновени граждани, дето усещаха накъде духа вятърът, и бързаха да засвидетелстват верността си към новите силни на деня. Само преди 4 години същите хора посрещнаха с хляб и сол германските войници. Сега наред бяха руските войници. То те не бяха дошли още, ама първите партизани влязоха в Асеновград и смениха управата. Сега пет-шест от тях бяха на площада, облени от народната обич. И Зоя там &ndash; насред всички, и възлюбеният й бате Наско. Политкомисар, дошъл от Съветския съюз, един от малцината оцелели съветници, дето Сталин прати на помощ на партизаните. Говореше се, че лично се е ръкувал с Бащата на народите и имал медал от него.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Ама кой с медал, кой приятел на Висарионовича &ndash; това нямаше значение, когато кака Зоя беше наблизо. Тя бе най-силната от всички...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Махайте се, направете ни път, водя сестрата на Зоя - провикна се Нена. Провикна се после пак, под усмивката на Дунчето, а хората се поместиха. &ndash; Водя сестрата на Зоя, тая дето Петко Келемето искаше да убие. Сега ще види той, като Зоя се върна.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Петко Келемето беше всъщност един от най-усърдните стражари на предната власт. Не че беше фашист, просто добре си вършеше работата. И той нееднократно беше нахлувал в къщата на Дунчето да дири партизани и оръжие. Няколко пъти бе опирал пищова си в гърдите на невръстната девойка, или пък дългия си нож до гърлото и. Нищо не бе научил. Но се говореше, че той е убил бащата на Нена. Със сигурност обаче се знаеше единствено, че е участвал в ареста му.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Како Зоя, водя ти Дунчето! - викна детето и се хвърли на врата на младата партизанка. То беше ясно, че води себе си, а Дунчето само проправя пътя. Но можеш ли да не се зарадваш на това ангелче. Зоя я прегърна.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тя имаше особено отношение към децата. Страхуваше се, че няма да има свои, след като в затвора преди две години с бой я бяха докарали да пометне. Ако имаше някой, дето да си заслужава да мрази фашистите повече от Нена, това бе Зоя. Но тя не ги мразеше чак толкова. Тя просто обичаше децата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Како Зоя, утре да убиете Петко! &ndash; извика Нена. &ndash; Чух, че ти и бате Наско лично сте го хванали в оная къща. И бате Наско го е набил. Утре ще го убиете &ndash; него и другите фашисти, дето убиха тате.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Слуховете се разпространяваха бързо. Петко бе от старата власт, но не бе достатъчно голям, за да избяга. Предния ден се беше барикадирал в къщата си, въоръжен до зъби и крещеше, че ще умре, но ще завлече със себе си колкото може повече &bdquo;шумкари&ldquo;. Другарите на Зоя бяха решили да подпалят къщата и да го изгорят, за да не рискуват живота на някого. Но Наско отиде и след тежък разговор успя да го убеди да се предаде. Обеща му, че няма да бъде убит. И разбира се, въпреки слуховете, не го беше бил. Онзи беше пребит от други, още преди да се прибере в дома си и да зареди оръжието.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Няма да убиваме никого, Нена. Няма да убиваме Петко - отвърна строго Зоя &ndash; Няма да убиваме и фашистите.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Детето се изненада, първом не разбра, после извика:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Как няма да го убиете? Той уби тате, щеше да убие и кака Дунче. Мама плака цяла седмица. Още ходи черна по улиците. Гладуваме заради Петко...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Слушай, Нено, слушай &ndash; няма да убиваме Петко. Ние не сме фашисти, ние не убиваме хора като тях. Ние сме комунисти и ще направим всички да живеят добре.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Но защо, защо, мама толкова плака, аз плаках... Петко е виновен...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Малка Нено, слушай ме... - отвърна Зоя, като разбираше, че не само детето я гледа, а целият площад &ndash; Слушай ме... Фашистите имат ли деца?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Имат - отговори почти разплакана от яд Нена.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ако убием Петко и другите фашисти, техните деца няма ли да плачат? Като теб.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ще плачат...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ти искаш ли да плачат?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Нена замлъкна. Избърса сълзите си. После каза:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Аз не искам децата да плачат. Искам само тати да е жив.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Баща ти е жив във всеки от нас, Нено, няма да го забравим. Бате Наско ще ти бъде баща.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Бате Наско, бате Наско! - развика се детето и хукна към него.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">А Зоя най-сетне успя да се обърне към сестра си. Усмихна се.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Петко не е убил нито един от нашите. Каква е тая история на Нена? - попита тя.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ами знам ли, имаше няколко пъти да идва в къщи. С пистолети и ножове. Вярно е, що каза детето. Срам нямаха, пред него размахваха оръжието - отвърна Дунчето.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Искал е да те сплаши.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- И аз така мисля. Може и друго...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Друго? &ndash; изненада се Зоя.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Нали го знаеш, ергенче е.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">При тези думи и Зоя, и бате Наско, та и цялата публика наблизо се разсмя шумно.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Искал е да го забележи хубавицата! - извика някой.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Млъквайте, тя е на петнайсет едва &ndash; викна Зоя и площадът се смълча.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Както и да е, аз не се уплаших и не казах нищо &ndash; отвърна Дунчето. &ndash; Никога ни Петко, ни другите с пищови и ножове не разбраха къде крием пушките...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ти си смело момиче, Дунче. Да беше малко по-голяма, щеше да си с нас в отряда. Ама то и тия, дето помагахте от града, бяхте важни. И ние трябваше да ядем нещо - каза мъдро Зоя.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Подир час шумотевицата приключи и тръгнаха към дома си в горната махала. За пръв път от години Зоя щеше да преспи там законно, без да се крие из подземните тайници и да дебне за полицейските ботуши.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Това за Петко и фашистите защо го каза? Народът може и да не те разбра, како. Всички чакат кръв - попита по-малката сестра.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- О, колко кръв проляхме, Дунче. Българска. Не ме е яд, че се бихме, че ме пребиха и щяха да ме убият. Не ме е яд дори, че загубих двама братя. Не ме е яд за бащата на Нена. Яд ме е, че българи убивахме българи &ndash; те нас и ние тях. За никой шваба не ми е жал. Те са чужди тук, не им е мястото в България. Ама защо се намериха техни слуги &ndash; българи, дето да воюват с нас? И да убиваме българи. Затова не ща да убиваме Петко, нито другите. Искам да разберат, че сме се били да живеем всички по-добре. Не да победим, и да ги избесим, така както те правеха с нас. Ей затова, Дунче, не трябва да караме децата на фашистите да плачат. Иначе и ние бихме били фашисти.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Кака ти Зоя ги мисли едни неща, дето я станат, я не - каза бате Наско. &ndash; Ама ги мисли и със сърцето си, дано успее да спаси повече от тия нещастници.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Кака Зоя ще е царицата на Асеновград. Каквото тя каже, това ще стане. - каза гордо Дунчето.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- При новия строй няма да има царе и царици, Дунче. Хората ще са равни. Няма да има бедни и богати, майка ти няма да слугува на господарката си. И Зоя няма да е царица, и тя няма да има слуги - каза бате Наско.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Аз говорех, че нея ще слушат всички в града, ако и да не е царица. И това, що го е намислила, ще стане. Дори с фашистите, дето и аз не ги обичам. Ама ако иска да ги спаси, щото са българи, кака Зоя знае как.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Не бъди толкова сигурна, мило дете. Животът има много да те научи - отвърна мъжът.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Настана кратко мълчание, чуваха се само стъпките им по калдаръма. После Зоя попита:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ти, Дунче, освен тоя дъртак Петко, някой друг да те е оглеждал?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Малката сестра се изчерви. Зоя продължи:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Красавицата на горната махала. Не може само Петко да е - дето от служба не може една булка да завърти.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Красавица, како, ама бедна. Никой не взима бедни красавици, освен в приказките. Без имот и зестра, ако ще Василиса Прекрасна да си, няма кой да те вземе...</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Е, тя и Зоя няма много зестра - весело каза Наско.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">И тримата се разсмяха. Накрая Дунчето каза сериозно:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Не ме интересува нито Петко, нито синът на господарката дори. Аз знам, че Господ на мен ще ми даде най-хубавия мъж.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Господ? Какви ги говориш, Дунче! Няма Господ. Никой комунист не вярва в Господ. А ти, &bdquo;коскоджамити&ldquo; ятачка, сестра и братя партизани имаш, не ти трепва окото пред ножове и пистолети, ти... на Господ се уповаваш. Свърши се с Господа, Дунче. Свърши се и с всички попове и всякакви мошеници. Не Господ, а човекът сам си върши нещата! Комунистите се смеят на Господ.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Дунчето се замисли, след това вироглаво каза:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Абе може и да няма Господ, ама аз си знам &ndash; има някаква сила, дето движи всичко. Дето слуша молитвите на хората и чете сърцата им. Няма Господ, ама на мен ще ми се даде най-хубавият мъж.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">- Ако това стане, ще повярвам и аз в Господ &ndash; каза Зоя и демонстративно изправи баретата си с ярка петолъчка отпред. Вече тези барети бяха законни и народът плащаше луди пари, за да се сдобие с някой от символите на новата власт.&nbsp;</span></p> </div> </div> <div class="modal-footer"></div> <script>// <![CDATA[ (function() { document.write('<div id="cc-product-component-1765"></div>'); var ccJs = document.createElement("script"), ccStyle = document.createElement("link"); ccStyle.rel="stylesheet"; ccStyle.type="text/css"; ccStyle.href="https://cdncloudcart.com/assets/global/css/embed.min.css"; document.head.appendChild(ccStyle); ccJs.type ="text/javascript"; ccJs.async = true; ccJs.src = "https://cdncloudcart.com/assets/global/js/Embed.min.js"; ccJs.onload = function() { new CloudCartEmbed({ url: 'https://zagadkata.eu', product: 1765, is_bundle: 0, parameters: {'template':"basic",'action':"cart",'font_size':"20",'display_sku':"1",'display_properties':"1",'display_description':"1",'display_quantity':"1"} }).init(); }; document.head.appendChild(ccJs); })(); // ]]></script>

Сравнение на продукти