Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Най-проницателните цитати на Джордж Оруел от книгата  1984 г.

Jan/13/2021

Най-проницателните цитати на Джордж Оруел от книгата  1984 г.

Въпреки, че „1984 г.” е писан преди повече от седемдесет години, дистопичният роман на Оруел  е толкова жизненоважен и днес. Тук сме подготвили нашите любими цитати от 1984 г. защото 1984 е една от уникалните книги на Джордж Оруел, където светът не е това, което изглежда, а ако някой реши да живее извън правилата, положението става страшно.

Малко писатели са оказали влияние върху нашето културно съзнание. Но,  Джордж Оруел определено знае как да стъпи на пулса на читателя, особено когато става дума за фантастика и антиутопии, които екипът на онлайн книжарница Загадката обожава.

„1984” -  цитати

"Беше  студен ден през април, а часовниците биеха тринайсет часа. "

„Апартаментът беше на седмия етаж и Уинстън, трийсет и девет годишен и с варикозна язва над десния глезен, бавно се заизкачва, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка от стената срещу шахтата на асансьора в него се взираше огромното лице от плаката. Портретът бе нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът отдолу.”

„Опита се да изтръгне нещо от детските си спомени, което да му подскаже дали Лондон винаги е бил такъв. Винаги ли пред погледа са се простирали прогнили сгради от деветнайсети век, подпрени отстрани с дървени греди, с прозорци, запушени с картон, и покриви, покрити с вълнообразна ламарина, с разнебитени градински тараби, клюмнали накъдето им скимне?”

„ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!”

„Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимаваше с войната. Министерството на любовта поддържаше законността и реда.”

„Най-страшно бе Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци.”

„4 април 1984 година

Облегна се назад. Обзе го чувство на пълна безпомощност. Преди всичко не знаеше със сигурност дали годината наистина е 1984-а. Трябва да бе приблизително тази година, тъй като бе почти уверен, че е на трийсет и девет години, а смяташе, че е роден през 1944 или 1945 година; но сега беше невъзможно да се определи която и да е дата с по-голяма точност от година.”

„Лудост, лудост, повтаряше сърцето му: съзнателна, с нищо неоправдана самоубийствена лудост. От всички престъпления, които можеше да извърши един партиен член, това най-трудно би могло да се скрие.”

„Лудост, лудост, лудост — каза си той отново. Немислимо бе да не ги разкрият само след няколко седмици. Изкушението да имат убежище, което да е само тяхно, с покрив над главата и в града, се оказа обаче прекалено силно и за двамата. Известно време след срещата в камбанарията не успяха да се видят. В навечерието на Седмицата на омразата работните им дни бяха рязко удължени. Оставаше още цял месец, но огромната сложна подготовка означаваше извънредна работа за всички. Накрая успяха да си осигурят свободен следобед в един и същи ден. Бяха се разбрали да отидат на полянката в горичката. Вечерта преди това се срещнаха за малко на улицата. Както обикновено Уинстън едва погледна Джулия, докато се приближаваха един към друг в тълпата, но от краткия поглед, който й хвърли, му се стори, че е по-бледа от обикновено.”

„— Захар ли е това? — попита той.

— Истинска захар. Не захарин, а захар. Това пък цяла франзела хляб — истински хляб, а не нашият боклук — и малко бурканче конфитюр. А това е консервирано мляко — я гледай тук! Ето с това най-много се гордея. Наложи се да го увия в зебло, защото…”

„— Пълното ти възстановяване преминава през три етапа — каза О’Брайън. — Научаване, осмисляне и приемане. Време е да влезеш във втория етап.”

„— Вие ни управлявате за наше собствено добро — каза той колебливо. — Вие смятате, че човешките същества не са способни да се управляват сами и затова… — Подскочи, за малко дори да изкрещи. Остра болка прониза цялото му тяло. О’Брайън беше натиснал лостчето на циферблата почти до трийсет и пет.”

„— Ние контролираме материята, защото контролираме съзнанието. Действителността е вътре в черепа. Постепенно ще разбереш, Уинстън. Няма нещо, което да не е по силите ни. Невидимост, издигане във въздуха — каквото и да е. Ако поискам, мога да се понеса във въздуха като сапунено мехурче. Аз не го искам, защото партията не го иска. Трябва да се освободиш от представите си за природните закони, наследени от деветнайсети век. Природните закони ги създаваме ние.

— Не, вие не ги създавате! Вие не сте дори господари на тази планета. Ами Евразия и Изтазия? Още не сте ги покорили.”

„— Веднъж ме попита — каза О’Брайън — какво има в стая 101. Отговорих ти, че ти го знаеш. Всеки го знае. В стая 101 се намира най-ужасното нещо на света.

Вратата отново се отвори. Влезе надзирател, който носеше нещо от тел, някаква кутия или кошница. Постави го на отдалечената маса. Уинстън не можеше да види какво е, защото О’Брайън го закриваше.

— Най-ужасното нещо на света — продължи О’Брайън — е различно за различните хора. За едни то може да е жив да те погребат или да те изгорят, или да те удавят, или да те набият на кол, или да те убият по петдесет други начина. За други то е нещо съвсем обикновено, дори не смъртоносно.”

„Уинстън седеше на обичайното си място в ъгъла и зяпаше в празната чаша. От време на време вдигаше поглед към огромното лице, което се взираше в него от отсрещната стена. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът. Без да е повикан, сервитьорът сам дойде и напълни чашата с джин „Победа“, като му капна малко от друга бутилка с тръбичка в тапата. В нея имаше ароматизиран с чесън захарин, специалитет на заведението.”

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Цитати от книги

Цитати от книги

Най-проницателните цитати на Джордж Оруел от книгата  1984 г.

Най-проницателните цитати на Джордж Оруел от книгата  1984 г.

Въпреки, че „1984 г.” е писан преди повече от седемдесет години, дистопичният роман на Оруел  е толкова жизненоважен и днес. Тук сме подготвили нашите люби Въпреки, че „1984 г.” е писан преди повече от седемдесет години, дистопичният роман на Оруел  е толкова жизненоважен и днес. Тук сме подготвили нашите люби 2021-04-01T14:21:25+03:00 Най-проницателните цитати на Джордж Оруел от книгата  1984 г.

<p><span style="font-size: 12pt;">Въпреки, че &bdquo;1984 г.&rdquo; е писан преди повече от седемдесет години, дистопичният роман на Оруел &nbsp;е толкова жизненоважен и днес. Тук сме подготвили нашите любими цитати от 1984 г. защото 1984 е една от уникалните книги на Джордж Оруел<strong>, </strong>където светът не е това, което изглежда, а ако някой реши да живее извън правилата, положението става страшно.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Малко писатели са оказали влияние върху нашето културно съзнание. Но, &nbsp;Джордж Оруел определено знае как да стъпи на пулса на читателя, особено когато става дума за фантастика и антиутопии, които екипът на <span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/" target="_blank" rel="noopener" title="онлайн книжарница">онлайн книжарница</a></strong></span> Загадката обожава.</span></p> <h2><span style="font-size: 14pt;"><span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/1984-djordj-oruel" target="_blank" rel="noopener">&bdquo;1984&rdquo;</a></strong></span> -&nbsp; цитати</span></h2> <p><span style="font-size: 12pt;">"Беше &nbsp;студен ден през април, а часовниците биеха тринайсет часа. "</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Апартаментът беше на седмия етаж и Уинстън, трийсет и девет годишен и с варикозна язва над десния глезен, бавно се заизкачва, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка от стената срещу шахтата на асансьора в него се взираше огромното лице от плаката. Портретът бе нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът отдолу.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Опита се да изтръгне нещо от детските си спомени, което да му подскаже дали Лондон винаги е бил такъв. Винаги ли пред погледа са се простирали прогнили сгради от деветнайсети век, подпрени отстрани с дървени греди, с прозорци, запушени с картон, и покриви, покрити с вълнообразна ламарина, с разнебитени градински тараби, клюмнали накъдето им скимне?&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;ВОЙНАТА Е МИР</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">СВОБОДАТА Е РОБСТВО</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА!&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Министерството на истината се занимаваше с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на мира се занимаваше с войната. Министерството на любовта поддържаше законността и реда.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Най-страшно бе Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;4 април 1984 година</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Облегна се назад. Обзе го чувство на пълна безпомощност. Преди всичко не знаеше със сигурност дали годината наистина е 1984-а. Трябва да бе приблизително тази година, тъй като бе почти уверен, че е на трийсет и девет години, а смяташе, че е роден през 1944 или 1945 година; но сега беше невъзможно да се определи която и да е дата с по-голяма точност от година.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Лудост, лудост, повтаряше сърцето му: съзнателна, с нищо неоправдана самоубийствена лудост. От всички престъпления, които можеше да извърши един партиен член, това най-трудно би могло да се скрие.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Лудост, лудост, лудост &mdash; каза си той отново. Немислимо бе да не ги разкрият само след няколко седмици. Изкушението да имат убежище, което да е само тяхно, с покрив над главата и в града, се оказа обаче прекалено силно и за двамата. Известно време след срещата в камбанарията не успяха да се видят. В навечерието на Седмицата на омразата работните им дни бяха рязко удължени. Оставаше още цял месец, но огромната сложна подготовка означаваше извънредна работа за всички. Накрая успяха да си осигурят свободен следобед в един и същи ден. Бяха се разбрали да отидат на полянката в горичката. Вечерта преди това се срещнаха за малко на улицата. Както обикновено Уинстън едва погледна Джулия, докато се приближаваха един към друг в тълпата, но от краткия поглед, който й хвърли, му се стори, че е по-бледа от обикновено.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;&mdash; Захар ли е това? &mdash; попита той.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&mdash; Истинска захар. Не захарин, а захар. Това пък цяла франзела хляб &mdash; истински хляб, а не нашият боклук &mdash; и малко бурканче конфитюр. А това е консервирано мляко &mdash; я гледай тук! Ето с това най-много се гордея. Наложи се да го увия в зебло, защото&hellip;&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;&mdash; Пълното ти възстановяване преминава през три етапа &mdash; каза О&rsquo;Брайън. &mdash; Научаване, осмисляне и приемане. Време е да влезеш във втория етап.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;&mdash; Вие ни управлявате за наше собствено добро &mdash; каза той колебливо. &mdash; Вие смятате, че човешките същества не са способни да се управляват сами и затова&hellip; &mdash; Подскочи, за малко дори да изкрещи. Остра болка прониза цялото му тяло. О&rsquo;Брайън беше натиснал лостчето на циферблата почти до трийсет и пет.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;&mdash; Ние контролираме материята, защото контролираме съзнанието. Действителността е вътре в черепа. Постепенно ще разбереш, Уинстън. Няма нещо, което да не е по силите ни. Невидимост, издигане във въздуха &mdash; каквото и да е. Ако поискам, мога да се понеса във въздуха като сапунено мехурче. Аз не го искам, защото партията не го иска. Трябва да се освободиш от представите си за природните закони, наследени от деветнайсети век. Природните закони ги създаваме ние.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&mdash; Не, вие не ги създавате! Вие не сте дори господари на тази планета. Ами Евразия и Изтазия? Още не сте ги покорили.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;&mdash; Веднъж ме попита &mdash; каза О&rsquo;Брайън &mdash; какво има в стая 101. Отговорих ти, че ти го знаеш. Всеки го знае. В стая 101 се намира най-ужасното нещо на света.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Вратата отново се отвори. Влезе надзирател, който носеше нещо от тел, някаква кутия или кошница. Постави го на отдалечената маса. Уинстън не можеше да види какво е, защото О&rsquo;Брайън го закриваше.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&mdash; Най-ужасното нещо на света &mdash; продължи О&rsquo;Брайън &mdash; е различно за различните хора. За едни то може да е жив да те погребат или да те изгорят, или да те удавят, или да те набият на кол, или да те убият по петдесет други начина. За други то е нещо съвсем обикновено, дори не смъртоносно.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">&bdquo;Уинстън седеше на обичайното си място в ъгъла и зяпаше в празната чаша. От време на време вдигаше поглед към огромното лице, което се взираше в него от отсрещната стена. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът. Без да е повикан, сервитьорът сам дойде и напълни чашата с джин &bdquo;Победа&ldquo;, като му капна малко от друга бутилка с тръбичка в тапата. В нея имаше ароматизиран с чесън захарин, специалитет на заведението.&rdquo;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <script>// <![CDATA[ (function() { document.write('<div id="cc-product-component-1630"></div>'); var ccJs = document.createElement("script"), ccStyle = document.createElement("link"); ccStyle.rel="stylesheet"; ccStyle.type="text/css"; ccStyle.href="https://cdncloudcart.com/assets//global/css/embed.min.css"; document.head.appendChild(ccStyle); ccJs.type ="text/javascript"; ccJs.async = true; ccJs.src = "https://cdncloudcart.com/assets//global/js/Embed.min.js"; ccJs.onload = function() { new CloudCartEmbed({ url: 'https://zagadkata.eu', product: 1630, is_bundle: 0, parameters: {'template':"basic",'action':"cart",'font_size':"18",'display_sku':"1",'display_properties':"1",'display_description':"1",'display_quantity':"1"} }).init();sp }; document.head.appendChild(ccJs); })(); // ]]></script> <script src="https://connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&amp;version=v5.0"></script> <div class="fb-share-button" data-href="https://zagadkata.eu/article/nay-pronicatelnite-citati-na-djordj-oruel-ot-knigata-1984-g" data-layout="button_count" data-size="small"><a class="fb-xfbml-parse-ignore" href="https://zagadkata.eu/article/nay-pronicatelnite-citati-na-djordj-oruel-ot-knigata-1984-g&amp;src=sdkpreparse" target="_blank" rel="noopener">Споделяне</a></div>

Сравнение на продукти