Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Интервю с Недко Недков - "Следвай личното си щастие, а не заблудата за щастие”

03.04.2022 17:06:00

Интервю с Недко Недков - "Следвай личното си щастие, а не заблудата за щастие”

В поредицата  „Интервю с автора”,  Ви представяме  Недко  Недков – изгряващ писател и блогър. Новият му роман „Счупения човек” е на челни места в класациите за най-продавани книги на българските книжарници. И не случайно романът е хит на книжния пазар, защото една напълно измислена история се припокрива с реалния живот, със случки и емоции, изживени от автора.  Книга, която ще ни научи как да избягаме от ирационалните и натрапчиви мисли, които предизвикват тревожност и объркват живота. Четивото освен, че има завладяващ сюжет и се чете на един дъх, дава отговор на въпроса: „Как да се разпознае  измислената реалност, заради която сме изтъкани от страхове и съмнения?”. Личната история на Недко е също толкова интересна и книгата е доста повлияна от нея.

Ето и самото интервю с Недко Недков:

Деси от Zagadkata.eu Здравей Недко,

Радвам се, че прие да споделиш с нашите читатели подробности за теб самия и как стигна до написването на книгата.

Недко: Удоволствието е мое.

За мен винаги е било предизвикателство да споделям за книгите, които издавам, защото всеки път искам да кажа много, а хората обичат кратките послания. Мисля, че това е “болестта” на Автора по принцип - да разточителства.

Тази книга (бел. ред. “Счупеният човек”) е особена, защото мога да се поставя от първо лице в обувките на героите си, въпреки че техните истории са фикция. Ще се изненадате колко много сходства има в протичането на психичните разстройства.

Деси: Разкажи за себи си. Какъв човек си?

Недко: Човек винаги се представя за честен, за миличък и добричък. Кой би казал за себе си, че е лош? Не знам какъв човек съм - сигурно съм и лош, и добър.

Преди всичко - мислещ, поне това смятам за себе си. Или подсъзнателно искам и хората да ме виждат по този начин…

Деси: Кои са силните ти и слабите ти страни? 

Недко: В годините се научих на търпение. До голяма степен благодарение на книгоиздаването, защото то е безкрайно дълъг процес. Когато вземеш в ръце първата бройка, чак тогава осъзнаваш, че са минали години, откакто си започнал да пишеш дадената книга. Ако не си усетил времето, ако не е било товар, а изпитваш удовлетворение - значи си е струвало. Щастливец съм.

Относно слабостите: всеки е изтъкан от такива. Забелязал съм, че колкото повече слабости имаш, толкова повече се стараеш към самоусъвършенстване. Разбира се, трябва да си осъзнат. Да умееш да се гледаш отстрани.

Деси:  Как успяваш да преодолееш своите съмнения и ирационални мисли? 

Недко: Донякъде съм параноик. Не в буквалния смисъл, но непрекъснато съм нащрек. Поставям под съмнение всичко. От една страна е прекрасно, защото този инстинкт ме е съхранявал не веднъж, но от друга е затормозяващо. Не мисля, че трябва да преодоляваме съмненията, а да ги отхвърлим или потвърдим. Те са защитен механизъм. За разлика от ирационалните мисли, които ни изцеждат ментално. Бих казал, че алогизмите отдавна са напуснали ума ми. Справих се с тях, когато заобичах счупения човек в себе си. Когато приех и разбрах. Ирационалните мисли са нищо повече от опит на разума ни да си обясни необяснимото на пръв поглед. 

Деси:  От какво се страхуваш?  Как успяваш да преодолееш своите съмнения и ирационални мисли? 

Недко: Страхувам се от смъртта. Защото имам толкова планове, които могат да бъдат прекъснати от нелеп инцидент, лошо обстоятелство, болести. Много ме натъжава как губим ценни хора ежедневно. Всеки може да бъде на тяхно място.

Моля ви, хора, карайте безопасно. Не бъдете безотговорни. Спрете да поставяте под риск живота на околните.

Деси: Как се роди идеята за „Счупения човек?

Недко: С едно премигване. Една сутрин отворих очи и имах фабулата на романа. При това знаех, че заглавието ще бъде “Счупеният човек”. Сънищата са особен феномен при мен, защото дотук и двата ми романа са тяхно следствие. Нека да уточня, че въпросният кошмар беше една стотна от крайното съдържание на романа “Счупеният човек”.

Реших спонтанно да се захвана с ръкописа, възможно най-скоро се залових за работа. В главата ми имаше друга история (очаквайте я в третия ми роман), която бях на ръба да започна. Не знам какво ме прихвана. По принцип не действам импулсивно.

Знаех изключително точно как да напиша “Счупеният човек”, защото познавам добре психичните отклонения, а и нищенето на човешката психология ме вълнува. Стори ми се подходящо да говоря за зараждането на травмите, особено напоследък. Наблюдаваме все по-често битовите инциденти и се питаме: “Как човек е стигнал дотам?”. Съседите се кълнат, че извършителят е уравновесена личност.

А всъщност е толкова лесно избухването, когато от години сме потискали емоции.

Деси: Да поговорим за написването на книгата. Какви предизвикателства имаше, докато я завършиш?

Недко: Винаги началото е най-трудно. Потръгне ли ми с първото изречение, след това словата се леят по листа. Е, всеки знае, че в модерния свят вече не пишем на хартия, а в работни файлове.

Съвсем в началото преживях инцидент. Бях нападнат от глутница кучета в родния ми град, където започнах писането на “Счупеният човек”. Иронията бе, че това принудително прекъсване, ми даде време да доизградя образите и сюжетните линии, за да видите крайния вариант на романа, такъв какъвто е.

Също така се постарах да съм максимално обективен. Както винаги се рових в закони и документи, за да науча как работи националния спешен телефон 112 или пък методологията за приемане в интернатите, тъй като тези въпроси касаят героите и историята в романа. Проучването е много важен елемент и понякога е предизвикателство да откриеш точно това, което ти е нужно. 

Деси: Тъй като нашата аудитория се състои, както от читатели, така и от автори, които все още не са се решили да завършат своите ръкописи, какво ще ги посъветваш, за да стигнат до края на романа си?

Недко: Да бъдат реалисти. Защото писателското мислене почива на въображение, което понякога надскача реалния живот. Много от нас живеят на границата между реалното и нереалното. Пренасяме от книгите си в живота. Нямаме самооценка. Когато прописах проза, поисках съвети от професионалисти. Понякога пишем със страст, но ръкописът ни е увлекателен само за нас самите. Сблъсъкът между читателския вкус и този на автора - може да е изключително болезнен.

Бих посъветвал всеки да помисли защо пише. Ако е заради авторитет и слава: не си струва. Началото е трудно и неблагодарно. Но ако има вътрешен подтик, нужда, влечение - никога да не спират да творят, независимо от броя на отказите от издаване.

Деси: Как се става популярен автор и блогър в България?  Сам ли се грижиш за популярността на книгиге си и блога си или разчиташ на специалисти в областта на маркетинга?

Недко: Зависи какво наричаме “популярен”. Оценката за “успешен” и “неуспешен” би могла да варира. За някои парите са основен критерий. За други удовлетворението от постигнатата цел. Българският пазар е малък. В този ред на мисли: колко популярен би могъл да бъде един автор или блогър?

Издателство “Фабрика за книги” разпространява романите ми през книжарниците, но маркетингът е в полето на автора. За щастие, в годините съм имал допир до реални проекти, виждал съм как се процедира. Освен това имам интерес към икономическите дисциплини. Маркетингът не ми е чужд. Грижа се за всичко сам, с много малка помощ от читателите, които понякога ми връщат ценна обратна връзка, за което съм им благодарен.

Деси: И на последно място, сподели с читателите на Zagadkata.eu, кое е твоето мото в живота?

Недко: Животът е толкова пъстър, за да бъде затворен в мото. Но мога да отправя послание, което ще прозвучи като сентенция, но смятам, че е хубаво да помислим над него:

Следвай личното си щастие, а не заблудата за “щастие”, която околните ще ти гарнират на масата.

Ако все още не сте прочели книгата, сега е моментът да я купите.

Ако интервюто ви е харесало, споделете във Facebook.

 

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Интервю с автора

Интервю с автора

Интервю с Недко Недков - "Следвай личното си щастие, а не заблудата за щастие”

Интервю с Недко Недков - "Следвай личното си щастие, а не заблудата за .щастие”

В поредицата  „Интервю с автора”,  Ви представяме  Недко  Недков – изгряващ писател и блогър.  Новият му роман „Счупения човек” е на челни места в класации В поредицата  „Интервю с автора”,  Ви представяме  Недко  Недков – изгряващ писател и блогър.  Новият му роман „Счупения човек” е на челни места в класации 2022-04-04T10:13:24+03:00 Интервю с Недко Недков - "Следвай личното си щастие, а не заблудата за щастие”

<p><span style="font-size: 12pt;">В поредицата&nbsp; &bdquo;Интервю с автора&rdquo;,&nbsp; Ви представяме&nbsp; Недко&nbsp; Недков &ndash; изгряващ писател и блогър. Новият му роман &bdquo;<span style="text-decoration: underline;"><a href="https://zagadkata.eu/product/schupeniyat-chovek" target="_blank" rel="noopener" title="Счупения човек"><strong>Счупения човек</strong></a></span>&rdquo; е на челни места в класациите за най-продавани книги на българските книжарници. И не случайно романът е хит на книжния пазар, защото една напълно измислена история се припокрива с реалния живот, със случки и емоции, изживени от автора.&nbsp; Книга, която ще ни научи как да избягаме от ирационалните и натрапчиви мисли, които предизвикват тревожност и объркват живота. Четивото освен, че има завладяващ сюжет и се чете на един дъх, дава отговор на въпроса: &bdquo;Как да се разпознае&nbsp; измислената реалност, заради която сме изтъкани от страхове и съмнения?&rdquo;. Личната история на Недко е също толкова интересна и книгата е доста повлияна от нея.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Ето и самото интервю с Недко Недков:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><span style="color: #800080;">Деси от <span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/" target="_blank" rel="noopener" title="Zagadkata.eu">Zagadkata.eu</a></strong></span>:&nbsp;</span> Здравей Недко,</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Радвам се, че прие да споделиш с нашите читатели подробности за теб самия и как стигна до написването на книгата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Удоволствието е мое.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">За мен винаги е било предизвикателство да споделям за книгите, които издавам, защото всеки път искам да кажа много, а хората обичат кратките послания. Мисля, че това е &ldquo;болестта&rdquo; на Автора по принцип - да разточителства.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Тази книга (бел. ред. &ldquo;Счупеният човек&rdquo;) е особена, защото мога да се поставя от първо лице в обувките на героите си, въпреки че техните истории са фикция. Ще се изненадате колко много сходства има в протичането на психичните разстройства.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: Разкажи за себи си. Какъв човек си?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Човек винаги се представя за честен, за миличък и добричък. Кой би казал за себе си, че е лош? Не знам какъв човек съм - сигурно съм и лош, и добър.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Преди всичко - мислещ, поне това смятам за себе си. Или подсъзнателно искам и хората да ме виждат по този начин&hellip;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: Кои са силните ти и слабите ти страни?&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><span>Недко:&nbsp;</span>В годините се научих на търпение. До голяма степен благодарение на книгоиздаването, защото то е безкрайно дълъг процес. Когато вземеш в ръце първата бройка, чак тогава осъзнаваш, че са минали години, откакто си започнал да пишеш дадената книга. Ако не си усетил времето, ако не е било товар, а изпитваш удовлетворение - значи си е струвало. Щастливец съм.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Относно слабостите: всеки е изтъкан от такива. Забелязал съм, че колкото повече слабости имаш, толкова повече се стараеш към самоусъвършенстване. Разбира се, трябва да си осъзнат. Да умееш да се гледаш отстрани.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси:&nbsp; Как успяваш да преодолееш своите съмнения и ирационални мисли?&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><span>Недко:&nbsp;</span>Донякъде съм параноик. Не в буквалния смисъл, но непрекъснато съм нащрек. Поставям под съмнение всичко. От една страна е прекрасно, защото този инстинкт ме е съхранявал не веднъж, но от друга е затормозяващо. Не мисля, че трябва да преодоляваме съмненията, а да ги отхвърлим или потвърдим. Те са защитен механизъм. За разлика от ирационалните мисли, които ни изцеждат ментално. Бих казал, че алогизмите отдавна са напуснали ума ми. Справих се с тях, когато заобичах счупения човек в себе си. Когато приех и разбрах. Ирационалните мисли са нищо повече от опит на разума ни да си обясни необяснимото на пръв поглед.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси:&nbsp; От какво се страхуваш?&nbsp; Как успяваш да преодолееш своите съмнения и ирационални мисли?&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><span>Недко:&nbsp;</span>Страхувам се от смъртта. Защото имам толкова планове, които могат да бъдат прекъснати от нелеп инцидент, лошо обстоятелство, болести. Много ме натъжава как губим ценни хора ежедневно. Всеки може да бъде на тяхно място.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Моля ви, хора, карайте безопасно. Не бъдете безотговорни. Спрете да поставяте под риск живота на околните.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: Как се роди идеята за &bdquo;Счупения човек?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">С едно премигване. Една сутрин отворих очи и имах фабулата на романа. При това знаех, че заглавието ще бъде &ldquo;Счупеният човек&rdquo;. Сънищата са особен феномен при мен, защото дотук и двата ми романа са тяхно следствие. Нека да уточня, че въпросният кошмар беше една стотна от крайното съдържание на романа &ldquo;Счупеният човек&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Реших спонтанно да се захвана с ръкописа, възможно най-скоро се залових за работа. В главата ми имаше друга история (очаквайте я в третия ми роман), която бях на ръба да започна. Не знам какво ме прихвана. По принцип не действам импулсивно.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Знаех изключително точно как да напиша &ldquo;Счупеният човек&rdquo;, защото познавам добре психичните отклонения, а и нищенето на човешката психология ме вълнува. Стори ми се подходящо да говоря за зараждането на травмите, особено напоследък. Наблюдаваме все по-често битовите инциденти и се питаме: &ldquo;Как човек е стигнал дотам?&rdquo;. Съседите се кълнат, че извършителят е уравновесена личност.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">А всъщност е толкова лесно избухването, когато от години сме потискали емоции.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="color: #800080;"><span style="font-size: 12pt;">Деси:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Да поговорим за написването на книгата. Какви предизвикателства имаше, докато я завършиш?</span></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Винаги началото е най-трудно. Потръгне ли ми с първото изречение, след това словата се леят по листа. Е, всеки знае, че в модерния свят вече не пишем на хартия, а в работни файлове.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Съвсем в началото преживях инцидент. Бях нападнат от глутница кучета в родния ми град, където започнах писането на &ldquo;Счупеният човек&rdquo;. Иронията бе, че това принудително прекъсване, ми даде време да доизградя образите и сюжетните линии, за да видите крайния вариант на романа, такъв какъвто е.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Също така се постарах да съм максимално обективен. Както винаги се рових в закони и документи, за да науча как работи националния спешен телефон 112 или пък методологията за приемане в интернатите, тъй като тези въпроси касаят героите и историята в романа. Проучването е много важен елемент и понякога е предизвикателство да откриеш точно това, което ти е нужно.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: Тъй като нашата аудитория се състои, както от читатели, така и от автори, които все още не са се решили да завършат своите ръкописи, какво ще ги посъветваш, за да стигнат до края на романа си?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Да бъдат реалисти. Защото писателското мислене почива на въображение, което понякога надскача реалния живот. Много от нас живеят на границата между реалното и нереалното. Пренасяме от книгите си в живота. Нямаме самооценка. Когато прописах проза, поисках съвети от професионалисти. Понякога пишем със страст, но ръкописът ни е увлекателен само за нас самите. Сблъсъкът между читателския вкус и този на автора - може да е изключително болезнен.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Бих посъветвал всеки да помисли защо пише. Ако е заради авторитет и слава: не си струва. Началото е трудно и неблагодарно. Но ако има вътрешен подтик, нужда, влечение - никога да не спират да творят, независимо от броя на отказите от издаване.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: Как се става популярен автор и блогър в България?&nbsp; Сам ли се грижиш за популярността на книгиге си и блога си или разчиташ на специалисти в областта на маркетинга?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Зависи какво наричаме &ldquo;популярен&rdquo;. Оценката за &ldquo;успешен&rdquo; и &ldquo;неуспешен&rdquo; би могла да варира. За някои парите са основен критерий. За други удовлетворението от постигнатата цел. Българският пазар е малък. В този ред на мисли: колко популярен би могъл да бъде един автор или блогър?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><span style="text-decoration: underline;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/vendor/fabrika-za-knigi" target="_blank" rel="noopener" title="Издателство &ldquo;Фабрика за книги&rdquo; ">Издателство &ldquo;Фабрика за книги&rdquo; </a></strong></span>разпространява романите ми през книжарниците, но маркетингът е в полето на автора. За щастие, в годините съм имал допир до реални проекти, виждал съм как се процедира. Освен това имам интерес към икономическите дисциплини. Маркетингът не ми е чужд. Грижа се за всичко сам, с много малка помощ от читателите, които понякога ми връщат ценна обратна връзка, за което съм им благодарен.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt; color: #800080;">Деси: И на последно място, сподели с читателите на Zagadkata.eu, кое е твоето мото в живота?</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Недко:&nbsp;</span><span style="font-size: 12pt;">Животът е толкова пъстър, за да бъде затворен в мото. Но мога да отправя послание, което ще прозвучи като сентенция, но смятам, че е хубаво да помислим над него:</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Следвай личното си щастие, а не заблудата за &ldquo;щастие&rdquo;, която околните ще ти гарнират на масата.</span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;">Ако все още не сте прочели книгата, сега е моментът да я купите.</span></p> <script>// <![CDATA[ (function() { document.write('<div id="cc-product-component-2458"></div>'); var ccJs = document.createElement("script"), ccStyle = document.createElement("link"); ccStyle.rel="stylesheet"; ccStyle.type="text/css"; ccStyle.href="https://cdncloudcart.com/assets//global/css/embed.min.css"; document.head.appendChild(ccStyle); ccJs.type ="text/javascript"; ccJs.async = true; ccJs.src = "https://cdncloudcart.com/assets//global/js/Embed.min.js"; ccJs.onload = function() { new CloudCartEmbed({ url: 'https://zagadkata.eu', product: 2458, is_bundle: 0, parameters: {'template':"basic",'action':"cart",'font_size':"20",'display_sku':"1",'display_properties':"1",'display_description':"1",'display_quantity':"1"} }).init();sp }; document.head.appendChild(ccJs); })(); // ]]></script> <p><span style="font-size: 12pt;">Ако интервюто ви е харесало, споделете във Facebook.</span></p> <div id="fb-root">&nbsp;</div> <script src="https://connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&amp;version=v6.0"></script> <div class="fb-share-button" data-href="https://zagadkata.eu/article/intervyu-s-nedko-nedkov-sledvay-lichnoto-si-shtastie-a-ne-zabludata-za-shtastie" data-layout="button_count" data-size="large"><a class="fb-xfbml-parse-ignore" href="https://www.facebook.com/sharer/sharer.php?u=https://zagadkata.eu/article/intervyu-s-nedko-nedkov-sledvay-lichnoto-si-shtastie-a-ne-zabludata-za-shtastie&amp;src=sdkpreparse" target="_blank" rel="noopener">Споделяне</a></div>

Сравнение на продукти