Имаш нужда от помощ? На линия сме!

0877 88 99 94



Голямата тревожност идва от това, че си умен и имаш голямо въображение

Sep/ 2/2020

Голямата тревожност идва от това, че си умен и имаш голямо въображение

Цитат от Проницателят, в който се говори защо сме тревожни и как да се справим с това състояние.

" — Има две неща, които трябва да знаеш за начина, по който се чувстваш, и само едно, което трябва да направиш. Първото, което трябва да знаеш, е, че причината да се тревожиш непрекъснато — по-точно непрекъснато да усещаш смразяващ страх — е, защото си умен.

Лицето на Уокър се изопна и той се облегна назад.

— Чакай сега — продължи старецът, сякаш прочел мислите му. — Не се опитвам да бъда снизходителен. Не искам да те разведрявам. Това, което казвам, си е чистата истина… само че от малко по-друга гледна точка. Ти си един млад човек с логичен ум. Така че кротувай сега и слушай. Ще ти хареса.

Джоунс се усмихна, отпи от кафето и продължи:

— Както вече казах, ти се тревожиш непрекъснато, защото си умен.

Старецът се приведе над масата, сякаш за да не чуват хората наоколо, и добави:

— Глупавите хора не се тревожат много-много. Те не се страхуват от нищо.

Уокър смръщи чело в опит да разбере, а Джоунс обясни:

— Ето как стоят нещата, млади човече: умните хора имат много по-силно развито въображение от глупавите. Прав ли съм?

Уокър все още не можеше да схване накъде отива разговорът.

— Предполагам — отвърна той.

— Ами ето по тази причина умните хора затъват в тревоги и страхове. Тревогата… страхът… това са все погрешни употреби на въображението ни. Ние сме умни, въображението ни е богато и затова си въобразяваме всички неща, които биха могли да се случат, които вероятно ще се случат и които ще се случат, ако преди тях се случи това или онова. Разбираш ли мисълта ми?

Уокър бавно започна да кима и на лицето му се появи бледа усмивка:

— Все едно говориш за мен. Макар че не се смятам за много умен.

Джоунс махна с ръка.

— Разбирам те. Та така… — продължи той. — Глупавите хора, от друга страна, не се тревожат за нищо! Те от нищо не се страхуват! Нали си гледал тия риалити предавания по телевизията? Единственото по-смахнато нещо от някакъв тип, който казва: „Гледай сега!“, е друг тип, който казва: „Божке, че това и аз го мога!“.

Уокър се разсмя:

— Май че си прав.

— Разбира се, че съм прав — отвърна старецът. — Умните хора като теб непрестанно използват въображението, с което са надарени по погрешен начин — викат: „Пожар!“, преди още да се е появил и дим.

— Как тогава мога да „изключа“ този механизъм — попита Уокър. — Това си е проблем. Аз наистина се тревожа за неща, които дори не трябва да ми минават през ума.

— Ако ти си убеден логично, че тези неща дори не трябва да ти минават през ума, тогава най-лесният начин да ги победиш, е чрез логика.

Уокър се взря в Джоунс, но поклати глава:

— Не разбирам.

— Ще разбереш — отвърна старецът. — Та, ето кои са двете неща, които трябва да знаеш: първо, ти мислиш по точно определен начин, защото си умен, и второ, трябва да победиш страховете си чрез логика.

Джоунс подпря лактите си на масата, взря се напрегнато в мъжа срещу себе си и каза:

— Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. „Това може наистина да се случи!“, казваме си ние, или пък: „Какво ще стане, ако…“. — Той се приведе още по-напред над масата: — И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем — не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни. Точно това се е случило с теб, приятелю. Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на степента на вероятност нещо да се случи. Бързо можеш да се научиш да го правиш: винаги да пресмяташ вероятността на приближаващото събитие и да го елиминираш от съзнанието си, когато ти стане ясно колко далечно всъщност е то.

Джоунс помоли една сервитьорка за химикалката й и продължи:

— Това, което сега ще ти покажа, е реалистична оценка на всичко, за което се тревожиш.

Старецът взе салфетка и написа на нея „40%“. После вдигна поглед към Уокър:

— Четирийсет процента! — каза той. — Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат.

Джоунс се върна към салфетката и написа „30%“.

— Други трийсет процента — продължи той — от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?

Уокър кимна.

Джоунс продължи да пише върху салфетката: „12%“.

— Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си. Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет. — Той вдигна поглед: — Следиш ли ми мисълта?

— Да.

— Други десет процента — написа Джоунс, — са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. — Той вдигна очи към Уокър. — А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли някой друг за нас.

Уокър наклони глава, за да прочете написаното на салфетката, тъй като тя бе обърната наопаки за него.

— Ако пресмятам правилно — каза, — остават осем процента. — Той погледна Джоунс. — Какво представляват последните осем процента?

— Осем процента — отговори Джоунс — остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. — Той вдигна пръст. — Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят.

— Аз съм точно такъв — каза Уокър.

— Вече не — отвърна Джоунс. — Кажи ми сега друго. Какви са първите ти мисли през първите десет минути, след като се събудиш сутрин?

Уокър сви рамене:

— Ами нали се сещаш… какво имам да правя, на кого трябва да се обадя, с какво трябва да се захвана най-напред… Такива работи.

— Тоест мислиш за най-наложителните и трудни дела за предстоящия ден?

— Да, точно така.

— Добре — продължи Джоунс. — Не казвам, че не трябва да мислиш за нещата, които трябва да правиш, но ти препоръчвам към тях да включиш и някои по-различни мисли. Сложи до леглото си бележник и химикалка и в момента, в който се събудиш, ги вземи и ги дръж в ръка първите десетина-петнайсет минути от деня си. В бележника искам да съставиш списък на всичко, за което си благодарен в този живот. Записвай имена, предмети, чувства… всичко. Не забравяй да добавиш в списъка чистите чаршафи, на които спиш, и покрива над главата си — знаеш, че милиони хора са прекарали нощта кой знае къде под открито небе. Когато си хапваш закуската или я пропускаш нарочно, спомни си, че милиони хора нямат нищо за ядене. Когато записваш нещата, за които си благодарен, млади човече, тогава използвай щедро въображението си. Нека не ти бъде неудобно да записваш все едни и същи неща всяка сутрин. Задължително трябва да ги записваш. Ако само си мислиш за тях, магията няма да подейства. — Джоунс се усмихна широко. — Но ти това го знаеш. Все пак водиш битка не срещу нещо друго, а срещу въображението си!

Старецът се облегна назад и остави химикалката с жест, който подсказваше, че разговорът им е към края си.

— От днес вече ще се чувстваш различно — каза Джоунс. — Много хора, които често се тревожат, твърдят, че не могат да се концентрират и по тази причина губят работата си или слагат край на някоя връзка. Това не е вярно. Човек, погълнат от тревогата, отлично може да се концентрира. Нима не виждаш? Той се концентрира върху тревогата. Концентрира се върху погрешните неща. Млади човече — обърна се той към Уокър, — вече имаш възможност и сили да пресмяташ степента на вероятност нещо да се случи. От нашия разговор нататък ти ще се концентрираш единствено върху неща, които са под твоя контрол. Вече няма да чувстваш тъга или тревога. Ще чувстваш само благодарност! Семената на депресията не могат да пуснат корени в благодарното сърце. А сега тръгвай — нареди накрая Джоунс и посочи към тоалетната на заведението."

Към Проницателят, Анди Андрюс

Виж още книги за самоусъвършенстване

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Цитати от книги

Цитати от книги

Голямата тревожност идва от това, че си умен и имаш голямо въображение

Голямата тревожност идва от това, че си умен и имаш голямо въображение

— Има две неща, които трябва да знаеш за начина, по който се чувстваш, и само едно, което трябва да направиш. Първото, което трябва да знаеш, е, че причина — Има две неща, които трябва да знаеш за начина, по който се чувстваш, и само едно, което трябва да направиш. Първото, което трябва да знаеш, е, че причина 2020-09-02T16:29:29+03:00 Голямата тревожност идва от това, че си умен и имаш голямо въображение

<p><span style="font-size: 12pt;">Цитат от Проницателят, в който се говори защо сме тревожни и как да се справим с това състояние.</span></p> <p id="p-72"><span style="font-size: 12pt;"><em>" &mdash; Има две неща, които трябва да знаеш за начина, по който се чувстваш, и само едно, което трябва да направиш. Първото, което трябва да знаеш, е, че причината да се тревожиш непрекъснато &mdash; по-точно непрекъснато да усещаш смразяващ страх &mdash; е, защото си умен.</em></span></p> <p id="p-73"><span style="font-size: 12pt;"><em>Лицето на Уокър се изопна и той се облегна назад.</em></span></p> <p id="p-74"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Чакай сега &mdash; продължи старецът, сякаш прочел мислите му. &mdash; Не се опитвам да бъда снизходителен. Не искам да те разведрявам. Това, което казвам, си е чистата истина&hellip; само че от малко по-друга гледна точка. Ти си един млад човек с логичен ум. Така че кротувай сега и слушай. Ще ти хареса.</em></span></p> <p id="p-75"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс се усмихна, отпи от кафето и продължи:</em></span></p> <p id="p-76"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Както вече казах, ти се тревожиш непрекъснато, защото си умен.</em></span></p> <p id="p-77"><span style="font-size: 12pt;"><em>Старецът се приведе над масата, сякаш за да не чуват хората наоколо, и добави:</em></span></p> <p id="p-78"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Глупавите хора не се тревожат много-много. Те не се страхуват от нищо.</em></span></p> <p id="p-79"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър смръщи чело в опит да разбере, а Джоунс обясни:</em></span></p> <p id="p-80"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ето как стоят нещата, млади човече: умните хора имат много по-силно развито въображение от глупавите. Прав ли съм?</em></span></p> <p id="p-81"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър все още не можеше да схване накъде отива разговорът.</em></span></p> <p id="p-82"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Предполагам &mdash; отвърна той.</em></span></p> <p id="p-83"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ами ето по тази причина умните хора затъват в тревоги и страхове. Тревогата&hellip; страхът&hellip; това са все погрешни употреби на въображението ни. Ние сме умни, въображението ни е богато и затова си въобразяваме всички неща, които&nbsp;биха могли&nbsp;да се случат, които&nbsp;вероятно&nbsp;ще се случат и които&nbsp;ще&nbsp;се случат,&nbsp;ако&nbsp;преди тях се случи това или онова. Разбираш ли мисълта ми?</em></span></p> <p id="p-84"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър бавно започна да кима и на лицето му се появи бледа усмивка:</em></span></p> <p id="p-85"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Все едно говориш за мен. Макар че не се смятам за много умен.</em></span></p> <p id="p-86"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс махна с ръка.</em></span></p> <p id="p-87"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Разбирам те. Та така&hellip; &mdash; продължи той. &mdash; Глупавите хора, от друга страна, не се тревожат за нищо! Те от нищо не се страхуват! Нали си гледал тия риалити предавания по телевизията? Единственото по-смахнато нещо от някакъв тип, който казва: &bdquo;Гледай сега!&ldquo;, е друг тип, който казва: &bdquo;Божке, че това и аз го мога!&ldquo;.</em></span></p> <p id="p-88"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър се разсмя:</em></span></p> <p id="p-89"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Май че си прав.</em></span></p> <p id="p-90"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Разбира се, че съм прав &mdash; отвърна старецът. &mdash; Умните хора като теб непрестанно използват въображението, с което са надарени по погрешен начин &mdash; викат: &bdquo;Пожар!&ldquo;, преди още да се е появил и дим.</em></span></p> <p id="p-91"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Как тогава мога да &bdquo;изключа&ldquo; този механизъм &mdash; попита Уокър. &mdash; Това си е проблем. Аз&nbsp;наистина&nbsp;се тревожа за неща, които дори не трябва да ми минават през ума.</em></span></p> <p id="p-92"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ако ти си убеден&nbsp;логично, че тези неща дори не трябва да ти минават през ума, тогава най-лесният начин да ги победиш, е чрез логика.</em></span></p> <p id="p-93"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър се взря в Джоунс, но поклати глава:</em></span></p> <p id="p-94"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Не разбирам.</em></span></p> <p id="p-95"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ще разбереш &mdash; отвърна старецът. &mdash; Та, ето кои са двете неща, които трябва да знаеш: първо, ти мислиш по точно определен начин, защото си умен, и второ, трябва да победиш страховете си чрез логика.</em></span></p> <p id="p-96"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс подпря лактите си на масата, взря се напрегнато в мъжа срещу себе си и каза:</em></span></p> <p id="p-97"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Когато съмненията и страховете ни връхлетят, ние подсъзнателно започваме да пресмятаме различни възможности. &bdquo;Това може&nbsp;наистина&nbsp;да се случи!&ldquo;, казваме си ние, или пък: &bdquo;Какво ще стане,&nbsp;ако&hellip;&ldquo;. &mdash; Той се приведе още по-напред над масата: &mdash; И скоро сме така парализирани от мисълта за приближаващото нещастие, че не можем да продължаваме да живеем &mdash; не можем да работим, връзките ни с другите се разпадат. Представили сме си ясно целия път, който води до самоунищожението ни. Точно това се е случило с теб, приятелю. Това, което трябва да направиш, е да победиш лошата логика с добра. Трябва да откъснеш подсъзнанието си от постоянното пресмятане на възможности. Вместо това го насочи към пресмятане на&nbsp;степента на вероятност&nbsp;нещо да се случи. Бързо можеш да се научиш да го правиш: винаги да пресмяташ вероятността на приближаващото събитие и да го елиминираш от съзнанието си, когато ти стане ясно колко далечно всъщност е то.</em></span></p> <p id="p-98"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс помоли една сервитьорка за химикалката й и продължи:</em></span></p> <p id="p-99"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Това, което сега ще ти покажа, е реалистична оценка на всичко, за което се тревожиш.</em></span></p> <p id="p-100"><span style="font-size: 12pt;"><em>Старецът взе салфетка и написа на нея &bdquo;40%&ldquo;. После вдигна поглед към Уокър:</em></span></p> <p id="p-101"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Четирийсет процента! &mdash; каза той. &mdash; Четирийсет процента от нещата, за които се тревожиш, бездруго няма изобщо да се случат.</em></span></p> <p id="p-102"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс се върна към салфетката и написа &bdquo;30%&ldquo;.</em></span></p> <p id="p-103"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Други трийсет процента &mdash; продължи той &mdash; от нещата, за които се тревожиш, и без това вече са се случили. В миналото. А цялата тревога на света не може да промени нещо, което вече се е случило, нали така?</em></span></p> <p id="p-104"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър кимна.</em></span></p> <p id="p-105"><span style="font-size: 12pt;"><em>Джоунс продължи да пише върху салфетката: &bdquo;12%&ldquo;.</em></span></p> <p id="p-106"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Около дванайсет процента от всичките ни тревоги са насочени към несъществуващи неща, които си въобразяваме във връзка със здравето си.&nbsp;Боли ме коремът. Дали нямам рак? Боли ме главата. Дали не е тумор? Татко умря от инфаркт на шейсет години, а аз съм вече на петдесет и девет.&nbsp;&mdash; Той вдигна поглед: &mdash; Следиш ли ми мисълта?</em></span></p> <p id="p-107"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Да.</em></span></p> <p id="p-108"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Други десет процента &mdash; написа Джоунс, &mdash; са жалките ни дребни тревоги за това какво мислят другите хора за нас. &mdash; Той вдигна очи към Уокър. &mdash; А ние нищо не можем да направим по въпроса какво мисли&nbsp;някой друг&nbsp;за нас.</em></span></p> <p id="p-109"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър наклони глава, за да прочете написаното на салфетката, тъй като тя бе обърната наопаки за него.</em></span></p> <p id="p-110"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ако пресмятам правилно &mdash; каза, &mdash; остават осем процента. &mdash; Той погледна Джоунс. &mdash; Какво представляват последните осем процента?</em></span></p> <p id="p-111"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Осем процента &mdash; отговори Джоунс &mdash; остават за наистина вероятните, основателни и смислени тревоги. &mdash; Той вдигна пръст. &mdash; Но не забравяй, че повечето от тези истински тревоги се отнасят за неща, с които човек спокойно може да се справи. Повечето хора губят толкова време в тревоги за неща, които никога няма да се случат, или за неща, които не могат да бъдат контролирани от никого, че не им остава никаква енергия за онова, с което всъщност могат да се справят.</em></span></p> <p id="p-112"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Аз съм точно такъв &mdash; каза Уокър.</em></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Вече не &mdash; отвърна Джоунс. &mdash; Кажи ми сега друго. Какви са първите ти мисли през първите десет минути, след като се събудиш сутрин?</em></span></p> <p id="p-114"><span style="font-size: 12pt;"><em>Уокър сви рамене:</em></span></p> <p id="p-115"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Ами нали се сещаш&hellip; какво имам да правя, на кого трябва да се обадя, с какво трябва да се захвана най-напред&hellip; Такива работи.</em></span></p> <p id="p-116"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Тоест мислиш за най-наложителните и трудни дела за предстоящия ден?</em></span></p> <p id="p-117"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Да, точно така.</em></span></p> <p id="p-118"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; Добре &mdash; продължи Джоунс. &mdash; Не казвам, че&nbsp;не трябва&nbsp;да мислиш за нещата, които трябва да правиш, но ти препоръчвам към тях да включиш и някои по-различни мисли. Сложи до леглото си бележник и химикалка и в момента, в който се събудиш, ги вземи и ги дръж в ръка първите десетина-петнайсет минути от деня си. В бележника искам да съставиш списък на всичко, за което си благодарен в този живот. Записвай имена, предмети, чувства&hellip; всичко. Не забравяй да добавиш в списъка чистите чаршафи, на които спиш, и покрива над главата си &mdash; знаеш, че милиони хора са прекарали нощта кой знае къде под открито небе. Когато си хапваш закуската или я пропускаш нарочно, спомни си, че милиони хора нямат нищо за ядене. Когато записваш нещата, за които си благодарен, млади човече, тогава използвай щедро въображението си. Нека не ти бъде неудобно да записваш все едни и същи неща всяка сутрин. Задължително трябва да ги&nbsp;записваш. Ако само си мислиш за тях, магията няма да подейства. &mdash; Джоунс се усмихна широко. &mdash; Но ти това го знаеш. Все пак водиш битка не срещу нещо друго, а срещу въображението си!</em></span></p> <p id="p-119"><span style="font-size: 12pt;"><em>Старецът се облегна назад и остави химикалката с жест, който подсказваше, че разговорът им е към края си.</em></span></p> <p id="p-120"><span style="font-size: 12pt;"><em>&mdash; От днес вече ще се чувстваш различно &mdash; каза Джоунс. &mdash; Много хора, които често се тревожат, твърдят, че не могат да се концентрират и по тази причина губят работата си или слагат край на някоя връзка. Това не е вярно. Човек, погълнат от тревогата, отлично&nbsp;може&nbsp;да се концентрира. Нима не виждаш? Той се концентрира върху&nbsp;тревогата. Концентрира се върху погрешните неща. Млади човече &mdash; обърна се той към Уокър, &mdash; вече имаш възможност и сили да пресмяташ степента на вероятност нещо да се случи. От нашия разговор нататък ти ще се концентрираш единствено върху неща, които са под твоя контрол. Вече няма да чувстваш тъга или тревога. Ще чувстваш само благодарност! Семената на депресията не могат да пуснат корени в благодарното сърце. А сега тръгвай &mdash; нареди накрая Джоунс и посочи към тоалетната на заведението."</em></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Към</strong></span><span style="font-size: 12pt;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/pronicatelyat" target="_blank" rel="noopener"> </a></strong></span><span style="text-decoration: underline; font-size: 12pt;"><strong><a href="https://zagadkata.eu/product/pronicatelyat" target="_blank" rel="noopener">Проницателят, Анди Андрюс</a></strong></span></p> <p><span style="font-size: 12pt;"><strong>Виж още</strong>&nbsp;<strong><a href="https://zagadkata.eu/category/samousavarshenstvane" target="_blank" rel="noopener">книги за самоусъвършенстване</a></strong></span></p> <p></p>

, ,
Сравнение на продукти